Стандартният софтуер често е добър старт. В началото спестява време и предоставя работеща рамка за често срещани процеси. Критично става там, където изключения, интеграции, одобрения или изградените с времето отговорности определят ежедневието и системата започва да работи само по заобиколни пътища.
Индивидуалните софтуерни решения си заслужават, когато компаниите постоянно трябва да изграждат помощни конструкции: ръчни експорти, помощни таблици, дублирана поддръжка на данни, паралелни списъци или специални процеси извън системата. Именно там възникват грешки, триене и скрити оперативни разходи.
Затова добрата индивидуална разработка не е нужно да изобретява всичко наново. Тя трябва да моделира процесите, които реално носят икономическа стойност, и едновременно да подреди модела на данните, ролите и оперативната логика така, че решението да не започне да се разпада още след първата доставка. Истинската стойност не е в специалното желание, а в архитектура, която действително облекчава корпоративното ежедневие.